КОРМУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от кормувам и от кормувам се. Във всеки автомобил ще има по двама души — любители или професионални шофьори. Те могат да се сменят при кормуването. П, 1959, бр. 70, 3. Кормуването изисква наблюдателност, съсредоточеност и главно добър рефлекс. Учебни кормувания.
2. Само ед. Учебна дисциплина за обучаване на шофьори и други водачи на моторни превозни средства, свързана с усвояване техниката на управляване. Имаме час по кормуване. Δ Взехме допълнителни часове по кормуване.