КО̀РМЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разпорвам корема на животно, за да извадя вътрешностите; търбуша. Най-сетне бай Христо се върна помръзнал, огладнял и веднага се залови да корми рибата и да я нарежда в едно паниче с коприва. Ем. Станев, ИК III и IV, 404. Бай Шано кормеше елена с опитността на хирург. И. Петров, ЛСГ, 76. кормя се страд. Рибата се корми лесно, ако е остър ножът.