КОРНЍЗ м. Архит. Архитектурен елемент на сграда под формата на изпъкнала профилирана ивица на горния край на стената, под стряхата, под и над прозорците, между етажите и другаде, който служи за украса. Особено разнообразни са корнизите, които били не само подпокривни, но и във вид на пояси, маркирали началото на сводовете, на купола или рамките на вратите и прозорците. ТВ I, 170. От двора през отворения прозорец долиташе веселото нестройно чуруликане на врабците и лястовичките, които си бяха свили гнезда под червения тухлен корниз на черквата. Д. Спространов, ОП, 155. Не без вълнение той влезе през портата с мраморни корнизи отгоре, дето го посрещнаха лакеи във фракове и с бели вратовръзки. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 82. До моя прозорец два гълъба слизат / и весело гукат отвън на корниза. Мл. Исаев, ЗМ, 20.
2. Дълга метална или дървена летва обикн. над прозорец или врата, с халки, кукички и др. приспособления за окачване на завеси. „По какво се различават хората?“ — запита се Христакиев, като стана от стола и започна да се разхожда назад напред из просторния кабинет, нареден скромно, с вехти завеси на прозорците и с орехови старомодни корнизи. Ем. Станев, ИК I и II, 354. Едното крило на дантеленото перде беше откачено и висеше само на две халки за корниза. М. Грубешлиева, ПИУ, 170.
3. Вдлъбната тясна ивица по стръмен склон или скали. Васил залази по корниза на рова и се заслуша. Ст. Дичев, ЗС I, 172. През 1900 г. професор Б. Станкевич от Варшавския университет .. също сполучил да мине по Бартанг, но пеш, защото, както той пише: „Невъзможно е да се мине с коне по корниза на скалите, където едва може да стъпи човешки крак.“ Ст. Петров, П, 105.
— От вeнeц. cornise прeз гр. κορνίζα. — Ламартин, Животът на г-жа дe Сeвинe (прeвод), 1871. — Друга (остар.) форма: карнѝз (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заeмки от западнитe романски eзици, ГСУ, 1960, 219—220).