КОРО̀ЗИЯ ж. Спец. 1. Разрушаване, разяждане на металите, сплавите и цимента вследствие на ръждясване и др. химически процеси, предизвикани от действието на околната среда. Без металите и сплавите е немислим днес животът на съвременния човек. Но те имат свой страшен враг — корозията. Св. Райчева, К, 4. При построяването на газои нефтопроводи голямо внимание се обръща на изолацията на металните тръби, на предпазването им от корозия. ВН, 1959, бр. 2506, 4. Директорът се спря пред прозореца и се загледа навън. Оттук се виждаше старият комин, разяден от корозия. Р. Михайлов, ПН, 29. Ако погледнем на въпроса строго научно, трябва да разграничим две понятия — корозия и ерозия .. В понятието корозия ще включим само това разрушаване на металите, което се дължи на тяхното химично и електрохимично взаимодействие с околната среда. Св. Райчева, К, 8. Атмосферна корозия. Газова корозия. Електрохимична корозия. Химична корозия.
2. Ерозия.
— От лат. corrosio, -onis 'разяждане' през нем. Korrosion, фр. corrosion или рус. коррозия.