КОРОНЯ̀СВАМ, -аш, несв.; короня̀сам, -аш, св., прех. Извършвам коронация. — Трябва да видим къде ще бъдеш ти, Константине, през това време, когато коронясват сина ти с царската корона. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 39. ● Обр. Търкаля се тая пуста пара̀ като черен ангел по земята, коронясва и сваля царе, обявява войни и затрива цели народи. Св. Минков, РТК, 172. коронясвам се, коронясам се страд. Щом .. генералът се превръща в император, той се коронясва не с корона, а със златен венец. В. Мутафчиева, ИКМ, 149.

КОРОНЯ̀СВАМ СЕ несв.; короня̀сам се св., непрех. Приемам царска власт, корона. Грановитата палата, ... дава гостоприемството на руския император, кога дохожда да се коронясва в Кремъл. Ив. Вазов, Съч. XVI, 135.


Източник: Речник на българския език (онлайн)