КОРПУ̀СКУЛА ж. Физ. Малко тяло, частица от материя. Малките материални телца, от които се състои светлината, той [Нютон] нарекъл корпускули. Вл. Харалампиев, ПСС, 21. При преминаването от едната среда в другата може да се приеме, че се променя само онази част от скоростта на корпускулата, която е перпендикулярна на равнината. Успоредната съставка остава непроменена. Л. Митрани и др., ЗМ, 29. Според тая теория [на Нютон] всяко нажежено светещо тяло изхвърля от себе си малки корпускули, чийто поток образува светлинен лъч. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 114.
— От лат. corpusculum 'телце' през фр. corpuscule или рус. корпускула.