КОРТИЗО̀Н м. 1. Биохим. Един от хормоните на надбъбречната жлеза у човека и животните, който участва в регулацията на обмяната на белтъците, мазнините и въглеводородите в организма. Други хормони, например хормонът от кората на надбъбрека (известен като кортизон), забавят клетъчния дележ. Р. Райчев, НДК, 21.
2. Мед. Изкуствено получаван хормон на надбъбречната жлеза, който се използва за лекуване на ревматизъм, бронхиална астма и др. От едноклетъчни водорасли се получава хлорофил, стерин, ценното лекарство кортизон. Д. Славчев и др., БМ, 40.
— Фр. cortisone.