КОРУДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. 1. Горски надзирател, пазач. Засвирил бя Ярукала, / .., / че помамял сиво стадо / през султанова кория, / .. / Де га вида дели Димо, / дели Димо коруджията. Нар. пес., СбНУ XLVII, 86. — „Ой ле юрюк, вакал юрюк, нe разпущай сиво стадо, / .., / по летнини, по зимнини — / .. / Ке те види дели Димо, / дели Димо коруджия, / ке те удри с танка пушка.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 51.
2. Пъдар. — Назначат ли ме, ще пошушна на коруджията, че хайде говедата му, конете му, — всички, всеки ден в капана! А. Страшимиров, А, 538.
— От тур. korucu.