КОРУ̀НД м. Минер. Природен кристален алуминиев триокис с много голяма твърдост, неразтворим във вода и киселини, който се използва като абразивен материал, а някои от неговите разновидности са скъпоценни камъни (рубин, топаз, сапфир). Белият корунд съдържа 99 на сто алуминий, топи се при 2000 градуса и е около 10—12 пъти по-евтин от твърдите сплави. ВН, 1961, бр. 2961, 4.
— От нем. Korund или рус. корунд.