КОРУ̀ПЦИЯ ж. Книж. 1. Покваряване, развращаване на длъжностно лице или пък политически деятел чрез подкупи и материални облаги; корумпиране, корумпираност, деморализиране. Не трябва да се забравя, че ходатайството довежда и до корупция, то е роднина на рушвета. РД, 1949, бр. 11, 5. — Взел е часовника на Семков .. Ти не разбираш ли, че това е вече корупция, а не обикновена простъпка? Ем. Манов, ДСР, 73. Права куршумите добиха / и глупостта дойде на власт. / И почна се нечута драма: — / въжа, даяци, пранги, мрак, / лъжа, корупция, измама. . Хр. Радевски, Избр. пр II, 28.
2. Социално явление, изразяващо се в поквареност на длъжностни лица или политически деятели вследствие на подкупи и материални облаги; корумпираност, корумпиране, деморализираност. Алеко имаше на ум, .., да създаде цяла галерия образи, в които поетически да бъде представена нагледно нашата днешна обществена корупция. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 158. Ние използувахме всички възможности, цялата корупция на фашистките чиновници, за да облекчим трудния си затворнишки живот. Ем. Манов, ПЯ, 100. Той стана бързо, .., и изрева с цяло гърло: — Корупция! Корупция и повсеместно разхищение царува в това ведомство! Чудомир, Избр. пр, 31. Борбата между републиканците и демократите е всъщност борба за успеха на тия или ония предприятия, .. А като следствие от това е деморализация в управлението, .., корупция, която хвърля сянка върху добрите страни на американския обществен живот. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 68. Трябва ли да напомняме на м-р председателя за поверителния доклад на един големец от дирекция „Храноизнос“, в който се дава ярка картина за корупцията в тази прословута дирекция? Пл, 1933, бр. 1446, 1.
— Лат. corruptio, -onis, през рус. коррупция или нем. Korruption, фр. corruption. — Ал. Константинов, До Чикаго и назад, БПр, 1893, кн. 5.