КОРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Отправям упрек, укор към някого за нещо, карам се на някого за нещо; укорявам, упреквам. — Ти недей ме кори така, дядо Хаджия! Ти си чорбаджия, истина, ама и аз съм чивяк. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 152. — Братче Еньо, ти взе да идеш у дома като гостенин— . ., — кореше го по свойски и малко сърдита снаха му Ана. Елин Пелин, Съч. III, 100. Учител, който често-често току споменува на някой ученик погрешките, за да го засрамява пред другите, унищожава с това нежните му чувства, ..: детето (..) навикне на такивато думи и се му е едно вече: и кога го хвалиш, и кога го кориш. Н. Попов, Ч, 1875, бр. 8, 354. В къта легнал Росин татко, / ... пие вино и ракия, / па я хока и кори я: / „Дъще, взеха ти главата / кладенците и хората.“ П. К. Яворов, Съч. I, 36-37. Па ги бийе с лека боздугана, / па ги бийе, па юнаци кори: / — Бог ви убил, несгодни дружина! / Така ли че вийе да правите, / та менека да си издадете, / да погинем младо и зелено? Нар. пес., СбНУ XLIII, 105. // Говоря за някого или нещо с укори, упрек, обвинения; виня, упреквам, обвинявам. Еньо ми е свой, не мога да го коря — ще го хваля, пък вие сами разсъдете. Елин Пелин, Съч. III, 120. Той [Хрельо] продължаваше да разсъждава върху постъпката на майсторите и да я кори. Ст. Чилингиров, ХНН, 80. Боряна я [Богинка] кореше и вън пред хората. Разправяше, че не била работна, спяла като турчин и не била здрава — на гърба си рани имала някакви. Ил. Волен, ДД, 26. Като помянуваме за него, нашето намерение не е нито да го корим, пито да го хвалим за нещо. П. Р. Славейков, ГУ, 53. „Не ща та, либе, не ща та, / че та ората корили / на мама, още на mama, / че си бил, либе, луд пиян.“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 70. коря се I. Страд. Вчера казвахте, че екзархът е достоен за уважение, а днес опровъргавате своите заключения. Видите ли, че без време не тряба нито да са хвали, нито да са кори човек! С, 1872, бр. 46, 367. Тряба още децата да не са корят, и особено пред други хора. Никога лошавите навикновения не са поправят с таквиз укорявания. Ст. Попов, У, 1871, бр. 20, 313-314. II. Възвр. Отново премисляше миналото си, припомняше си нелегалната борба, .., кореше се защо не се е оженил, защо не е подредил живота си като другите. Й. Стоянов, ПД, 18. — Е, на! Да, това е така, .., аз имам тази лудост да съм ся привързал до една младост и сам си ся коря за това. М. Балабанов, ДБ (превод), 138. III. Взаим. От сега ако подкачим да ся корим и хулим по книгите вместо да пишем нравоучителни и добри примери за народа ни, тога развращените ще ся развратят още повече. БКн, 1859, юни, кн. 10, ч. 2, 316.