КОРЯ̀САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от корясам като прил. Разг. 1. Който е с твърда, засъхнала кора. Обезформеното подпухнало лице с люспи корясала кръв остана неподвижно и само помътеният поглед и един тик на някакво все още здраво мускулче около ъгъла на устата издадоха безпокойството от среднощното посещение. К. Георгиев, ВНП, 68. Корясал сняг. Корясала рана.
2. За длан, пета и др. — който е с груба, захабена кожа. Сетне [бащата] — като виждаше босите им [на децата] крака, с корясалите като габровски гьон пети — надълго и нашироко им описваше прочутите унгарски червени ботушки. Г. Русафов, ИТБД, 117. — Цяла торбичка набрах, много се въдят пущините [гъби] тъдява — рече старецът и седна. Загорял, с корясали ръце, разгърден, окъпан в планинско здраве. А. Каралийчев, В, 9.
3. За дреха, обувки, тъкани и др. — който е твърд като кора поради продължителна употреба; вкоравен, втвърден. Малкият брат, .., носеше оръфани гащи от кълчища, .., и корясала непрана риза, която нямаше нито едно копче. А. Каралийчев, СР, 28. Единият офицер със зачервено лице и стъклени котешки очи го измери от главата до петите: разгледа русите му мустаци, откритото чело, .., корясалите калеври. А. Каралийчев, ПГ, 39— 40.