КОРЯ̀СВАМ, -аш, несв.; коря̀сам, -аш, св., непрех. 1. За сняг, почва и др. — покривам се отгоре с кора, ставам твърд в горния си пласт. — Зима, един метър сняг, ще знаеш .. Ако е корясал снегът, продължих да си мисля ядно, ти не си могъл да потънеш с твоите четирийсет килограма. С. Северняк, ИРЕ, 222. — Да не коряса снегът — че не може [земята] да диша — кротко се намеси Недко Пашата. М. Яворски, ХСП, 10. Рекох .. да свърша, че за утре ще коряса, ваджията [земята], а пък то, .., тросъкът го сплел, че не се откъсва. Ц. Гинчев, ГК, 383. Куршумът ударил някъде над ключицата, раната корясала, загнила. Сл. Караславов, ИИТХ, 114.
2. За чорап, риза и др. — ставам твърд от пот и нечистотия. — Бай Дойчине, уплашиха ми окото нашенците по жътва. Никъде не съм виждал такива хора — луди за работа. Ризите по гърбовете им корясаха от сол. А. Каралийчев, НЗ, 43.
3. За длани, ходила и др. — загрубявам. —Прибрахме храната в житниците, .., загърлихме с влажна пръст здрави житни семена .. Ръцете ни корясаха от денонощен труд. А. Каралийчев, НЗ, 122.