КОС, ко̀сът, ко̀са, мн. ко̀сове, след числ. ко̀са, м. Черна пойна птица от семейство дроздови, разпространена у нас навсякъде из храсталаци и гористи местности, а също и в равнините. Turdus merula. Земята се покри със зеленина, гората се разви, косът свирна. Ц. Гинчев, ГК, 349. Топлият вятър шепнеше нещо в храстите, .., някъде наблизо весело и настойчиво подсвиркваше кос. А. Гуляшки, ЗР, 142-143. Хитрият кос — черна птица — свиреше като хайдутин татък найде из тъмното усое. З. Стоянов, ЗБВ I, 400. Кукувица кука, гора са развива, / косовете свирят по усоето. Нар. пес., СбНУ XXIX, 66.
КОС, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е под остър ъгъл спрямо някаква повърхност; наклонен, полегат. Често облакът, висящ ниско над водата, с висока гъсточерна горна част, минаваше встрани. Под него се виждаха косите струи на дъжда. Д. Богданов, ТА, 34— 35. Изведнаж самолетът направи завой: пред очите ми се изправи Витоша, цялата обляна от косите лъчи на изгряващото есенно слънце. Г. Белев, KB А, 14. Прибоят се плискаше лениво в жълтия бряг, а в червения въздух се стрелкаха с кос полет бели чайки. С. Чернишев, ВМ, 7. // За очи — които са разположени под известен ъгъл, наклонено спрямо веждите. Вълкът прилича на голямо куче .. Главата му е широка, .. Очите са коси, с кръгла зеница. П. Петков, СП, 31. До масата на гемиджиите се приближи спретнат мъж, .. Непознатият имаше малко коси, азиатски очи с дебнещ, упорит поглед. Д. Спространов, С, 50.
2. За поглед — който се отправя непряко обикн. крадешком, скрито и непродължително, понякога като израз на пренебрежение, закачка, завист, недоверчивост и др. Всъщност мене никой не ме чакаше и това добре пролича по косите погледи на двамата изкусители. К. Георгиев, ВНП, 9-10. Сигурна бе, че всичките жени ѝ завиждат, долавяше косите им погледи. Б. Болгар, Б, 13. Дъщеря му, десетгодишната Роса-Елена мяташе коси погледи към боксьорите и плувците, към двуметровите волейболисти и пъргавите атлетки. Л. Стефанова, ВМД, 76.
3. За път, пътека и др. — пряк, най-къс. Теглен от непреодолимо любопитство, Пинтата продължи по косата пътечка. Г. Караславов, ОХ II, 91.
4. Прен. За насоченост на движение — който става под ъгъл, непряко, отстрани. Зрителното впечатление от тази сама по себе си раздвижена конфигурация на фасадата, . ., се усилва още повече в косия изглед от сградата, който е и меродавният. М. Бичев, АНВ, 84. Кървавото око се опита да стане, но водачът го нападна, върху него се посипаха светкавични коси удари отблизо. Н. Хайтов, ПГ, 48.