РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

KOCА̀K¹, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Човек, който има хубава дълга коса

2. Риба косат (Н. Геров, РБЯ).

3. Птица кос (Н. Геров, РБЯ).

KOCА̀K², мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Косичник; косатник, коситник, покосник, коцал.

Източник: Речник на българския език (онлайн)