KOCА̀P1 м. Остар. Косач. Няколко хиляди руси бяха изтласкани в йедна тясна улица и ся боряха юнашки. Те като косари връвяха напред и устилаха земята с лешове. Е. Мутева, РБЦ (превод), 149.
— От рус. косарь.
KО̀CА̀P2 м. Диал. Птица кос; косер3. Чучулигите и косарите бягаха под стрехите. Ст. Ботьов, Κ (превод), 50.
KOCА̀P3 м. Диал. 1. Растение дива папрат.
2. Растение клинаво биле.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
KOCА̀P4 м. Диал. Вид баница, която се прави по време на бръсненето на младоженеца на сватбата.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.