КОСА̀ТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Косичник; коситник, косак2, покосник, коцал. Дала сред лозе седеше, / сребрн косатник плетеше. Нар. пес., XLIV, 475. Още ми купи, байне ле, / байне ле, презморски черни маниста, / маниста да си нанижа, байне ле, / байне ле, на косатника крилото. Нар. пес., СбНУ XLVI, 113. Той [Стоян] като видя Марийка, / де из лозята одеше, / .., / бял са косатник ветрее — /.., / та на мами си думаше: / „Земи ми, мамо, Марийка!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 242.


Източник: Речник на българския език (онлайн)