КОСА̀Ч м. Човек, който коси трева. В лъките край Марица косачите размахват остри коси. А. Каралийчев, ПД, 45. Наблизо косач клепеше косата си. Елин Пелин, Съч. I, 99. „Сега трябва, Халил, / косаче да фана, / ливаде да косат; / жътваре да фана, / ниви да пожънат!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 80.