КОСА̀ЧКА1 ж. Жена, която коси трева и др. Някоя песен на закъснели косачки иде през листата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 80.
КОСА̀ЧКА2 ж. Машина, с която се коси трева и др. растения. — Тук се пазят разните машини, с които сега работим земята: плугове, сеялки, косачки, брани, веялки и др. Хр. Максимов, СбЗР, 51. Под новия навес, покрит с яркочервени цигли, бяха прибрани косачката, вършачката и ярмомелката. Цв. Ангелов, ЧД, 156. Самоходна косачка. Тракторна прикачна косачка.