КО̀СВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не засяга пряко, направо нещо или някого; непряк, страничен. Противоп. пряк, непосреден. — Само че думата е не за мен, а за вас. Хубавите жени, разбирате, сами са виновни за две трети от грижите си. Тя остана безразлична към косвения комплимент. Б. Райнов, ДВ, 27. Книгата на Др. Начева може да принесе и друга косвена полза, т. е. тя може да подействова на болградските професоре спасително и да ги изведе из техния летаргически сън. Знан., 1875, бр. 12, 191-192. // Който става чрез допълнителни форми или средства; заобиколен. Вървейки, реших да се отбия вдясно, да свърна в селцето Момин вир, за да се видя с тамошния учител, .. Това отбиване го направих, с цел да разбера по един косвен начин какво е положението в Радино. Н. Попфилипов, РЛ, 85. Бендерев изпитваше към Русия онова абсолютно възхищение, което бяха му вдъхнали на него .. престижът на руската култура, .. руската мощ; но за руска власт над България, даже в косвен вид, той не мислеше. С. Радев, ССБ II, 8. Като преминем с мълчение много други косвени второстепенни и третостепенни причини [за въстанията], ние ще да са спреме на българския черковен въпрос. З. Стоянов, ЗБВ I, 264. Косвен упрек, Косвени укори. Косвен намек.
2. Остар. В съчет. с път, пътека и под. Обиколен, страничен. — А солдатите? — Защо да не предположим, че са излезли на шосето по косвен път? Ив. Вазов, Съч. XII, 52. Близо до селото влязохме в един косвен път, който отиваше към върха на един сух рид. Π. Ρ. Славейков, ДБМ (превод), 189.
3. Остар. Наклонен, кос. Хаджи Смион се сгуши навътре, а Иванчо остана до входа на дупката, за да се суши на косвените лучи на слънцето. Ив. Вазов, Съч. VIII, 56. Месечината падна ниско, косвените ѝ лучи съвсем мъжделяво светеха. Ив. Вазов, Съч. XVII, 91.
4. Остар. За поглед — кос (във 2 знач.). Ханджията му хвърли още един косвен поглед и се усмихна под мустак. Ив. Вазов, Съч. XXII, 171.
◊ Косвен въпрос. Грам. Подчинено изречение, което се свързва с главното чрез въпросителна дума; непряк въпрос. Косвен падеж. Грам. В синтетичните езици — всички падежи, освен именителния и звателния. Падежите ся делят на прави и косвени. Прави ся наричат именителният и звателният, а другите — косвени. С. Радулов, НГ, 37. Именителният и звателният ся наричат прави, а другите пет [падежа] — косвени. Ив. Момчилов, ПСЕ, 12. Косвена реч. Грам. Изказване, в което говорещият предава своя реплика или думите на друго лице чрез подчинено изречение. Косвена характеристика. Литер. Основен похват за обрисуване на литературен герой в епическите, лироепическите и драматическите произведения, при който за него се съди по постъпките, мислите и преживяванията му, а също и по отношението на другите лица към него, обстановката, в която живее и др. Тя [първата част на романа „Обикновени хора“] посочва и необходимостта от промяна в начина и темпа на работата на Караславов, от една по-сериозна грижа за езика, .., за избягване на косвените характеристики и изобщо за стягане на композицията. С, 1952, кн. 4, 205. Речевата характеристика на героя е елемент на косвената характеристика. Косвени данъци. Държавни приходи от облагане на консумацията (акции, мита и фискални монополи). — Аз питах, Нанко, ..— и в гимназията за разсилен питах, и в отделението на косвените данъци за по тютюните, и в постоянната комисия за кантонер— и сѐ нема място! Т. Влайков, Съч. II, 170. Косвено допълнение. Грам. Допълнение, означаващо лице или предмет, непряко (опосредствано) засегнати от глаголното действие; непряко допълнение.
— От рус. косвенный.