KО̀CE, мн. -та, ср. Умал.-гальов. от кос; малък кос. Ниско над покосените ливади прелитат черни косета. Елин Пелин, Съч. I, 154. Гледаш, гледаш и ненадейно ти теква идиличната мисъл, че никакви страсти не вълнуват полските труженици, че те си живеят волно като птичета и, а-a, да зачуруликат в един глас със славейчетата и косетата. В. Чертовенски, Ст, 1965, бр. 1005, 2.
◊ Косе Босе. В детските приказки — галено име на кос; Косенце Босенце. Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица. Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла: — Косе Босе, дай ми едно яйчице! Ран Босилек, ВП, 26.