КОСЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от кося като прил. Който е рязан с коса; окосен. Възкачвам се по рътлината през високата росна трева, между младите акации, поимайки в гърдите си дъх от косено сено. Ив. Вазов, Съч. XII, 3. Насреща ни се зададе друга кола, натоварена с косен фий. Н. Тихолов, ДКД, 18. В нашите росни ливади, / намерях сено косено. Нар. пес., СбНУ XXII— XXIII, 77. Пойдоф в гора зелена, / найдоф сено косено. Нар. пес., СбБрМ, 446. „Брайно ле, брайно Лазаре! / Сички чаири косени, / вашите непокосени.“ Нар. пес., Христом. ВВ II, 241. Косена ливада. Косена поляна.
◊ Не е косено, ами е стрижено. Разг. Употребява се за човек, който упорства, инати се за нещо, за което явно не е прав. Да отговаряме на тази статия, ще рече да попаднем в положението на онзи нещастник, който искал да докаже на упоритата си жена, че не е стрижено, а косено. Бълг., 1902, бр. 515, 2. Правосъдниците приличат на вавилонченете във времето на стълпосътворението — един казва: „косено е“, а други вика: „стрижено е“. С, 1872, бр. 48, 387. Ни косено, ни стрижено. Разг. Употребява се за някой, който упорства, инати се.