КОСЀНЕ1, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от кося и от кося се. С оглед на механизацията на производствените процеси необходимо е ливадните участъци .. да са .. чисти от храсти, пънове, трапове и други препятствия, които биха пречили за механизиране на косенето и прибирането на сеното. М. Мичев и др., 3, 104. Използува се [местността] за пасище и за косене на сено. П. Делирадев, В, 83. Сега е май .., тревата е станала за косене. К. Калчев, ДНГ, 171. Тия обилни дъждове дават достатъчно влага за засяване на фуражна царевица, суданка и просо за косене. ОФ, 1949, бр. 1499, 1.
2. Диал. Обикн. в съчет. с предл. по, подир и под. Времето, през което се косят ливадите; коситба. Ожени се миналата година по косене.
◊ Косене с крака. Особена походка на животно, при която то си закача краката един о друг (Н. Геров, РБЯ).
КОСЀНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от кося се; ядосване.