КОСЕНЍНА ж. Диал. 1. Само ед. Зелено, още неизсъхнало сено. Още когато обръщаха и пластеха косенината, тя ревниво казваше на жените да събират хубаво ситната трева. Ст. Даскалов, ЕС, 15. Буйната му руса коса се тръскаше и закриваше от време на време челото му. Той я отмяташе с широката си длан като с вила косенина и пак устремяваше поглед нагоре към върховете. Ст. Даскалов, ВМ, 6.
2. Само ед. Окосено жито, ечемик или фураж, които служат за храна на добитъка. По полето се виждат повече купи косенина, отколкото снопи. ОФ, 1950, бр. 1816, 2.
3. Диал. Косеница (Вл. Георгиев и др., БЕР).