КО̀СЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал.-гальов. от кос и от косе. Едно косенце в гората сu е направило гняздо на едно дърво да си снесе яйчица. Нар. прик., СбНУ XV, 123.
◊ Косенце Босенце. Косе Босе. Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица. Ран Босилек, ВП, 26.