KО̀CEP1 м. 1. Нож със сърповидна форма, който се използва при бране на грозде, за подрязване на лози и плодни дръвчета. Берачите сръчно режат гроздовете с косери и ножове, пълнят кошниците и ги изсипват във футиите. А. Каралийчев, ПД, 152. На лозето си всеки стопанин отрязва с косера от три най-плодородни лози по три пръчки. Отеч., 1978, кн. 3, 47. Веднъж, като се нарязал здравата, [Трифон] взел косера u отишъл да реже лозето. Г. Краев, АЗ, 32. На другата година дошъл градинарът с един косер и зел да кастри ябълката. Д. Манчев, БЕ II, 48.

2. Сърп. Никола поздрави снаха си и ѝ подаде ръка. Тя носеше стомна и косер сигурно бе ходила да филизи царевица. В. Геновска, СГ, 487. ● Обр. В мътни води на жлебове край постния зид оглежда косер сребърен месец. Н. Райнов, ВДБ, 181.

3. Земеделско сечиво с дълга дръжка и сърповидно извита метална част, което се употребява за плевене или за рязане на тръни и храсти. Жените пребродиха с косери целия блок и не оставиха нито един стрък бурен. А. Каралийчев, ПД, 129. След малко тя [мама] излезе от мазето. Носеше два косера и един сърп. Хайде да вървим на нивата, .. Днес ще плевим и ще пасем воловете. К. Калчев, ПИЖ, 146. Девойките излязоха с косери да изкоренят плевелите от народната нива. А. Каралийчев, СР, 56.

4. Остар. Коса2. На слънцето светеха пушки, косери, брадви, маждраци. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 140. Неуморимият Каблешков до него ден тичаше, .., проповядваше, учеше, .. : жените преобръщаше на мъже, мъжете в юнаци; търпението в гняв, вилите и косерите в оръжия. Ив. Вазов, Съч. VII, 136. А по жътва никой селянин не отиваше от страх пред таври. И ратаи болярски лежеха из нивите, заклани с косер или насечени с брадва. Н. Райнов, КЦ, 70.

KО̀CEP2 м. Диал. 1. Упорит човек.

2. Напето момче.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

KО̀CEP3 м. Диал. Птица кос; косар2. Шарените гарги, косерите, чучулигите, прехвръкваха над реката. К. Петканов, ОБ, 47. Намерил [Иван] господарския син, .., казал му да иде при баща си, че той е намерил гнездо от косере. Л. Каравелов, Съч. VII, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)