КОСЍЛНИЦА ж. Диал. 1. Коса2 (Вл. Георгиев и др., БЕР).
2. Прен. Разг. Евфемистично име на смъртта. — Я видим, я не — намеси се и баба Мика. —. Косилницата ако ни остави, ще видим, ако не — сладко ви жито с орехи! — Ща са държим, мари! — рече баба Неделя. — Ще подпираме вратничето, да не влезе косилницата с косата... Н. Хайтов, ШГ, 59.