КОСЍЛО, мн. -а, ср. 1. Дръжка на коса2; косилка. Бае Цено заби косилото в земята, и косата, разперена настрана, изглеждаше като някакъв голям меч. Т. Влайков, Съч. III, 3. И като се прекръсти, залови с едната ръка края на косилото, с другата — изгладения рог, поставен по средата му, па замахна с косата от дясно към ляво. Т. Влайков, Съч. III, 11. На края на ливадата Панко беше забил косилото в земята и точеше косата. Д. Ангелов, ЖС, 132. Коси, моя косо, / върти се, косило — / аз ще да източа / твоето острило. Ц. Церковски, Съч. II, 19. ● Обр. Като дигна глава Мажа и ги зърна, сепна се. Нали трябва да смени Велин овчаря, за да се хване и той за косилото. Кр. Григоров, ПЧ, 158.
Прен. Само мн. За дълги крака на човек (Л. Андрейчин и др., БТР); мотовили.
2. Диал. Режещата метална част на коса. И тръгват селяните на коситба, / и слънцето в косилата блести. Ламар, СГ, 91.
3. Обикн. със съглас. опред. Количеството трева или сено при еднократно окосяване на някаква площ (ливада, поляна и др.); коситба. Предния ден я бе [люцерната] окосила, за да изсуши едно косило за зимата, и ако животното влезеше, както не знаеше мярка, щеше да напълни търбуха си до пръсване. Г. Мишев, ЕП, 240. А тя обичаше да ходи на тази ливада. Хеле, когато избуеше първото косило. Сл. Караславов, ИИТХ, 108.
4. Диал. Разш. Сено. Тръгна да ида по пъкьо, / косило требва за коньо. Нар. пес., СбНУ XI, 15.
5. Мярка за ширина при измерване на ливада, равна на около 2,5 метра (колкото е дължината на дръжката на косата); коса2, косичка2. (Н. Геров, РБЯ). Ливада двадесет косила. Н. Геров, РБЯ II, 401.