КО̀СИНУС м. Мат. Тригонометрична функция на острия ъгъл в правоъгълния триъгълник, която изразява отношението на прилежащия катет към хипотенузата. Квадратът на всяка страна в триъгълника е равен на сбора от квадратите на другите две страни минус удвоеното произведение на двете страни и косинуса на заключения между тях ъгъл. Тригоном. VI кл, 74. Знаците за синус (sin) и косинус (cos) са въведени от Л. Ойлер в 1784 г. Матем., 1965, кн. 2, 46. Косинусът на ъгъла е също определен за всякакво значение на ъгъла и е положителен в първи и четвърти квадрант, а отрицателен във втори и трети квадрант. Тригоном. VI кл, 23.
— Лат. cosinus.