КОСЍТБА ж. Само ед. 1. Земеделска дейност за окосяване на ливади, поляни и др., с цел да се изсуши тревата за зимна храна на селскостопанските животни; косене, сенокос. Той [Илю] кроеше, как и откъде ще почне коситбата, представяше си накъде е полегнал фия, на коя страна ще падат откосите. Г. Караславов, СИ, 236. Хоризонтът се топеше в следобедната жар, бледосиньото небе беше се отдръпнало нагоре. . Чудни дни за вършитба, за резитба, за коситба!... Г. Караславов, Тат., 37. — Сега, дорде е хладно, коситбата по спори. Т. Влайков, Съч. III, 2. Няма по-трудно за селяните от това да учат невпрегнати добичета. То беше тичане, .. — капна целият повече от коситба, която се смята за най-трудната селска работа. Ст. Даскалов, БМ, 269. Коситбата и пролетното силажиране засега са най-важните задачи на кооператорите от софийските стопанства. ВН, 1958, бр. 2126, 1. ● Нар. -поет. Κоситба кося. Мари, наше йе земе, Калино, / мпогохлебородна, / мари дваж годината, Калино, / дваж, мари, нийе женим, / триж годината, Калино, / триж коситба косим. Нар. пес., СбАИ, 339. ● Обр. Срещата, сблъскването стана там, дето се бяха спрели турците на стръмнината .. Те гърмяха и от упор в селяните, до последния миг, но тогава започна страшна сеч, започна коситба на живи люде. Д. Талев, И, 555. И през дъждовните камшици / видях залюшнати войници, / под стръвната коситба / на картеча. Н. Хрелков, ДД, 276.
2. Обикн. със съглас. опред. Количеството трева или сено при еднократно окосяване на някаква площ (ливада, поляна и др.); косило. След честитките всички дружно .. се отправяхме към „Сенниците“, където въпреки горещината нашата обградена с върби и тополи ливада беше зелена. Тате я напояваше от близката рекичка и тя винаги даваше втора коситба. Г. Белев, ПЕМ, 44. Разказваха още и за необикновената коситба това лято; замахнат с косата — храс, храс .. — на другия ден „ливадата пак се наежила“. Н. Стефанова, РП, 74.
3. Обикн. в съчет. с предл. по, след, подир и под. Времето, сезонът, през който се косят ливадите; косене, сенокос. Ечемикът трябва да е до колене сега —· и коситба наближава. Ив. Вазов, Съч. VII, 99. Сега е коситба. Виждам помаци с лъскави коси, като работят, и помакините — добре наметнати и пребулени, че стелят с вилите си зелено сено. Ив. Вазов, Съч. XVI, 30. Всяко лято преди коситба, па и след нея, ние ходехме за киселец. Г. Белев, ПЕМ, 99. Стефан Стайков първи се записа в текезесето още по коситба. Н. Тихолов, ДКД, 102. Из ливади през коситба / весели са дните, / из тревата пред косачи, / лъскат се косите. Чичо Стоян, ЧК, 100.