КОСЍТНИК, мн. -ци, м. Диал. Косичник; косатник, покосник, косак2, коцал. „Няма тука калина Рада, / тя отиде у леля си; / у леля си, кадъната, / да си чеше руса коса, / да преплита злат коситник.“ Нар. пес., СбГЯ, 65-66. Стана във лозе одеше, / коситник ѝ се лъщее / като по Дунав ледове. Нар. пес., СбВСтТ, 272. — „Да би дал господ, Драгано, / я болест, я черна чума, / косата да ти улети, / косата със бел коситник.“ Нар. пес., СбВСтТ, 126. — „Вергимо льо, момно льо, / дал шийка да ти отреже, / ил коса да ти отреже, / косата до коситника.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 95.