КОСЍТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Оловен. „Обречи бъчва със вино, / на бъчва — крондир коситрен, / на крондир — чаша цаклена: / у цръкви да я внесете, / пред алтаре я сложете!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 417. Баш карванджия да идеш, / че ти са добри биволе, /. . / посребрен ти е процапа, / коситрен ти е ярема, / стоманени ти жеглите. Нар. пес., СбНУ IV, 58.