КОСЍЧКА1 ж. 1. Умал.-гальов. от коса1 (в 1 знач.); косица1. Борис щастливо се усмихваше и милваше неясно кестенявите косички на момиченцето, които бяха толкова гладки, като че ли бяха атлазени. К. Калчев, СТ, 264. Само лицето му [на новороденото] бързо се изчисти, побеля, а на високото му чело блестяха цяло снопче златисти косички. Д. Талев, ПК, 799. Ленчето спи. Цяла кукличка е. Пълни червени бузки, руси косички, които се вият, черни мигли. В. Бончева, АП, 21. Богданчо си спеше сладко. По едно си време Иванчо са наведе, поглади милото си детенце по косичката, цалуна го в челото. Ил. Блъсков, ПБ II, 86.
2. Диал. Оплетена коса1; плитка, косица1. Стойка гледаше навън и от друсането двете ѝ косички, вързани, накрая с червени памучни конци, шаваха като рибки. Г. Мишев, ЕП, 5. Тя му се усмихна мълчаливо и поглади с ръце тъмнорусите си дълги коси. Те бяха заплетени на десетина косички. Н. Каралиева, Н, 168. Изотзад, под края на чумбера са спускаше косата ѝ, оплетена на дребни косички, а на края доплетени и завързани с вълнени чърни конци. Ил. Блъсков, ЗК, 70. Севлиевки, белшийки, русички, / и плетат са все на дребни косички. Π. Ρ. Славейков, Сл, 76.
3. Диал. Косичник (в З знач.). Ако та ази надпея, / косата ще ти отрежа, / косата до косичката. Нар. пес., СбНУ XLVI, 76.
КОСЍЧКА2 ж. Диал. Мярка за ширина при измерване на ливада, равна на около 2,5 метра; косило, коса2. Като земе и на Доко Гарвана ливадата за стотя и двайсе гроша, ще я смеси с дядовата Славчова и с тая, дето по-лани я зе от Пенчо Трътата и таман седемнайсе или осемнайсе косички ще стане! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 120.