KО̀CKA ж. Остар. и диал. Кост; кокал. В голям град презморский, приморский / оставиха снаги и коски. Р. Жинзифов, НС, 178.— Ами от шчо йе болна [кучката]? — повториле му. — От ядение коски, от мъстта ни — отгоорил той — я залетна една коска во гърлото, та от тоа йе болна! СбКШ, 101. Тръгнаа да namyam лиса и щърко и лиса се току кашлала, како као да има коска запрена. Нар. прик., СбНУ XV, 126. Когато се меняват зъбите на децата, фърлят ги на керемидите и казват до три пъти на някоя кацнала страка (сврака): „Страчко, страчко, / на ти коска, / дай ми сребро.“ СбНУ XV, 62. Язико коски нема, ама коски кръши. Послов.
◊ Изкършвам / изкърша (намествам / наместя) коските на някого. Диал. Пребивам някого от бой. Прасето от викаинето .. са разпъдило. Мъжот и жената, налютени го фатиле и му наместиле коските. Нар. прик., СбНУ V, 164. И водеинчарот се разбуди, отеднаж, коа зеде лосто от воденицата, пате-кюте, пате-кюте, пате-кюте, му u изкърши коските на волко. Нар. прик., СбНУ XV, 121. Оставям / оставя коски някъде. Диал. Умирам в името на някаква идея или на бой. „А егиди Иво ключарджиа, / подади ми дивит и калема, / и подай ми едно парче книга, / да напишам тая бяла книга, / да я пущам свойдзе стара майкя, / во зандана коски ке остаам.“ Нар. пес., СбБрМ, 298. Брат я от зандан зборвеше: / „Шенгюфо, сестро рогено! / Коски во зандан ке остаам, / вярата не я остаам.“ Нар. пес., СбБрМ, 197.