КО̀СКОДЖА̀ и ко̀скоджа̀мити неизм. прил. Простонар. 1. Доста, твърде голям. Минали още две години. Мама ми ушила потурки, станал съм коскоджа дангалак, а още мълча. И. Петров, НЛ, 121. По едно време се размърдали, разтурили се насам-натам из селото и ето ги че пристигат пред фелдшера с една коскоджа зелена паница, завита в снежнобял булченски пешкир... С. Северняк, ИРЕ, 245.— Не се наливат те [бъклиците] без фуния — му рече Ганчо, .. Пий от бъкела и дай да пием наред. — А бе, че дига ли се коскоджамити бъкел — му отговорил Недялко воденичарят. Ц. Гинчев, ГК, 81. — Какви журналисти сте вие бе! Да идеш при коскоджамити генерал и да не донесеш нищо? Л. Дилов, Т, 133. Върви сега! Как прехвърли коскоджамити балкан, пък сега шест часа път не можеш да вървиш? Ив. Докторов, ЗД, 117.
2. В съчет. с м ъ ж, ж е н а и др. — възрастен, в зряла възраст. В турско време баща ми държеше дуген в Топузларе. Аз бях коскоджа мъж. П. Росен, ВПШ, 42. — Слушате ме вие, ама не ме слушате — каза рязко Султана и продължи със същия тон, ..: — Да сте деца, ще ви натупам, ами вие сте коскоджамити жени... Д. Талев, ПК, 93. — Че в руското морабе бях коскоджамити човек, женил се бях. Й. Йовков, ЧКГ, 37. Ако на някоя жена не траят момчетата, щом се роди пак момче, турят му на дясното ухо обеца. Вярват, че от туй щяло да остане момчето. И днес коскоджамити мъже носят обеци в Охрид. СбНУ XV, 59.
— От тур. koskoca. – Друга (диал.) форма: коскоджа̀мти.
КО̀СКОДЖА̀ и ко̀скоджа̀мити нареч. Простонар. Доста, твърде много. Отишли коскоджамити надалече, качили се коскоджамити нависоко. Ст. Младенов, БТР, 1074. Турих ѝ коскоджа неща в торбата, а тя пак недоволна.
— От тур. koskoca. — Друга (диал.) форма: коскоджа̀мти.