KOCMА̀K1, мн. -ци, м. Остар. и диал. Увел. от косъм; голям дълъг косъм; космище. Тогава на алая излезе Якъп .. По плещите и по раменете му трепкаха космаци, разиграни от мускулите. Г. Манов, КД, 77.

KOCMА̀K3, мн. -ци, м. Остар. и диал. Въшка по главата на човек (Ал. Дювернуа, СБЯ).


Източник: Речник на българския език (онлайн)