KOCMА̀TOCT, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на космат; окосменост. Добротата му се разплискваше в движения и жестове и контрастираше с черната косматост, която се увеличаваше с всеки ден, защото почти престана да се бръсне. Л. Стефанова, ВМД, 161. Майорът бе около 45-годишен, висок, мършав, .. Коравото му, набраздено с дълбоки бръчки лице, .., бе обрасло в десетдневна брада, късите му подстригани мустаци се бяха вече слели с околната косматост. П. Вежинов, СО, 138.