KО̀CMEH, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се състои от косми.—Местните овце —..— произлезли от диви прародители които са имали много груба нееднородна космена покривка. Г. Ралчев, ДМЖ, 13. От не по-малък интерес е също тъй и появата на злокачествени тумори (..) по клепачите на кравата, .., тъй като клепачите на това животно нямат защитни космени образувания. Р. Райчев, НКД, 44. Косменият мъх на врата се премахва с ножици или с машинка. Г. Георгиев и др., ФПБ, 52.
2. Който се отнася до косъм. Космите са рогови образувания. На всеки косъм различаваме корен и стъбло. Коренът в долния край се разширява в космена луковица. Анат. VIII кл, 120. Стафилококът прониква в космената торбичка (около корена на косъма). ВН, 1953, бр. 305, 4. Космени корени.
3. Рядко. Който е направен, изработен от косми. Те [Грей и Вилхелм] забележиха, че може лесно да се извадят искри от железен пърт, покачен на копринян или космен гайтан. С. Бобчев, ЖФ (превод), 55.