КОСМОГО̀НИЯ ж. Астрон. Дял от астрономията, който изучава произхода на Вселената и развитието на небесните тела. На дневен ред е Вселената. Космологията и космогонията загубват вече своя чисто спекулативен, умозрителен характер и се превръщат в науки. Вселена 69, 159. Според дуализма видимият свят бил създаден от дявола, а невидимият от бога. Тази космогония приело и богомилството. Ист. X и XI кл, 51. Два философски въпроса спират особено вниманието: началността на битието и неговият строеж. . Космогонията, поддържана в труда на Йоан, се изгражда върху характерния за епохата християнски идеализъм. ТВ I, 1978, 189.

— От гр. κοσμογονία. — Читалищe, 1871, кн. 12. — Друга (остар.) форма: козмого̀ния.


Източник: Речник на българския език (онлайн)