КОСМОЛО̀ГИЯ ж. Астрон. Дял от астрономията за изучаване на общите закономерности в устройството на Вселената, свързан с космогонията и опиращ се на основните физически закони и астрономически данни за строежа на видимата част от Космоса. Преди известно време професор Синг, известен с работите си по космология, бе заявил, че Евклид е насочил човечеството по погрешен път, като е поставил в основата на познанието и на науката изучаването на пространството (т. е. геометрията), а не изучаването на времето. HTM, 1968, кн. 5, 11. Създаването на слънчевата Коперникова система премахва много неточности, които е допуснала невярната Птоломеева космология. Г. Томалевски, АН, 217.


Източник: Речник на българския език (онлайн)