КОСМОНА̀ВТИКА ж. Наука за полетите в Космоса и изследването му; астронавтика. Развитието на космонавтиката въобще е концентриран израз на извършващата се революция в науката и техниката. Е, 1981, бр. 19, 4. Пътят, който измина вторият съветски космически кораб в продължение на 18 обиколки около нашата планета, записа светла страница в историята на космонавтиката. НА, 1960, бр. 3715, 2. Вероятно най-близките обекти на изследванията на съветската космонавтика ще бъдат планетите Марс и Венера. ВН, 1960, бр. 2606, 1. Юрий Гагарин е пионер в космонавтиката.

— От космо- + гр. ναυτικἡ 'корабоплаване' през рус. космонавтика.


Източник: Речник на българския език (онлайн)