КОСМОПОЛЍТ м. 1. Привърженик на космополитизма. Ботев е безпощаден срещу космополитите, чуждеещите се умници. В. Йосифов, Избр. тв I, 33. Радостно е, че такива хора, с голяма европейска култура, като Пенчо Славейков, .., Симеон Радев и други, не станаха космополити, а именно големи българи. Е. Каранфилов, Б III, 264-265. Гео Милев, който в 1919 г. беше космополит и отричаше по начало идеята за отечеството, което наричаше „безсмислена химера“, — сега поставя въпроса другояче. Г. Цанев, СИБЛ, 568-569.
2. Спец. Обикн. мн. Животно или растение, широко разпространено по земното кълбо. Тревната покривка.. е съставена от . .. сенкоиздръжливи треви или космополити по северните изложения и по високите части на планината [Витоша]. М. Тошков, и др., HP, 20. Когато космополитът на тропическите и субтропическите води — голямата и тежка риба луна (. . ) изскача и от водата, се разнася силен плясък. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 9.
— От гр. κοσμοπολίτης прeз фр. cosmopolite или нeм. Kosmopolit. — Друга (остар.) форма: козмополѝт.