КОСМОПОЛЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, м. 1. Космополитичен, космополитически. Чудовищният закон за печалбите концентрираше богатствата им [на концерните] в едни и същи ръце, подчиняваше ги на космополитни търгаши, на хора без отечество и сърце. Д. Димов, Т, 512.
2. За град — в който живеят хора от много националности. Кордова е аржентинската традиция. Буенос е космополитен. Б. Шивачев, ПЮА, 134. Бомбай се нарича и сега „входът на Индия“. Той е най-космополитният град в тази страна. Оттук се внасят най-много стоки в Европа. А. Каменова, И, 44. Само в космополитната атмосфера на Цариград може да се усети с такава ярка и неповторима сила какво нещо е отечеството, почвата.
Т. Жечев, БВ, 9.
3. Спец. За растение и животно — който е много разпространен. Космополитен плевел. Космополитна риба.