КО̀СМОС мн. няма, м. Астрон. 1. Цялата безкрайна материална действителност, която обхваща всички звездни системи, междузвездната материя и телата в междузвездното пространство; вселена, свят. Небесните тела, взети заедно, образуват вселената или Космоса. Геогр. VII кл, 1965, 4. И гората с нейните неясни шумове, и полянката, .. всичко се сливаше в едно голямо нещо, което поглъщаше съществуванието дори на най-дребните насекоми. То говореше за силата на това велико, всеобемащо, наричано от хората ту космос, ту природа. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 273-274. Възможността да се „деформира“ молекулата и се изменява строежът на атомите чрез големи налягания допринася за изясняване въпроса за първичната материя като изходно начало на целия космос. ВН, 1960, бр. 2660, 4.
2. Съвкупността от всички небесни тела и междузвездното пространство по отношение на Земята. В колко много древни легенди се разказва за фантастични полети на човека в Космоса! ВН, 1958, бр. 2216, 4. В Космоса Ви чувах много добре, връзката беше добра. РД, 1963, бр. 171. 3. След фантастите с космическите дълбочини се заеха авторите на научнопопулярни произведения. Но и едните, и другите се стараят да докажат, че нашата Земя вече много пъти е посещавана от пришълци от Космоса. М. Ганева, ГМ (превод), 195.
— Γр. κόσμος.