КОСОПА̀Д, мн. няма, м. Разреждане, частично или цялостно окапване на космите, обикн. по главата, поради заболяване на нервната, ендокринната система и др.; плешивост. Alopecia. C големи петна от косопад по главата, с кокоши тръни по възлестите пръсти, жълтеникав и небръснат кой знае откога, Давид беше страшен. Ст. Мокрев, ЗИ, 286. Най-биеше в очи главата му — остригана три нули, до кожа, но неравномерно, на острови. „От косопад ли страда, от що ли?“ Ат. Мандаджиев, БЦР, 55. Маста ѝ [на мечката] не се втвърдява на студено и някъде я употребяват като лечебно средство против косопад. П. Петков, СП, 60. Пламенов се обърна и видя селяшко лице, оголено от косопад. Там, дето са били веждите, червенееха тънки подпухнали ивици. Ив. Давидков, КХП, 116.