КОСОПЛЍТКА ж. Диал. 1. Сплетена женска коса; плитка. Радка преметна косоплитките си отпред, наведе глава и взе да ги домита. Ил. Волен, ДД, 123. Стори му се, че вижда Николина — с новата гълъбова блузка, с черния гердан .. В това същото време другата Николина стоеше пред огледалото снощи, разплела косоплитките, припряна, хубава. Н. Нинов, ЕШО, 9. Възвий глава, дрънкат бабки, мингуши, / ред рубета в косоплитки / зад уши. Ц. Церковски, Съч. II, 138.
2. Женски сребърен или златен накит за глава (Н. Геров, РБЯ).
3. Косоплитник. Отвърза щем си косоплитките, та да си вържем малко татарче, да си го вържем в гора зелена. Н. Геров, РБЯ II, 402.
4. Кичур мъжки царевични цветове, вплитани в миналото в края на плитките на момичетата (Ал. Дювернуа, СБЯ).