КОСТ, -тта̀, мн. ко̀сти, ж. 1. Съставна част на скелета у човека и гръбначните животни; кокал. Раната [на Росинка] не беше опасна, куршумът бе разкъсал само мускула на ръката точно под рамото, без да засегне костта. Д. Ангелов, ЖС, 288. Като откри перушина и кости от птици, които лисицата беше влякла тук, той [язовецът] се разсърди и гневно загрухтя. Ем. Станев, ЯГ, 82. Един стар пес с провлечена рунтава опашка се задава отсреща, захапал оголена животинска кост. А. Каралийчев, ТР, 40. У много животни .. се намират кости (кокали), които, заедно съединени, составляват и образуват костяната система, или .. скелетът им. В. Беров, ЕИ, 8. Зло куче ни кост гложде, ни другиму я дава. Погов. Месо без кости не бива. Послов. Език кости няма, а кости троши. Погов. Счупена кост. ● Обр. На това шилтенце Хаджи Генчо успокоява своите стари кости после обяд. Л. Каравелов, Съч. II, 83. [Стара майка] ще пригърне мъжка снага, / а ти — нейни стари кости. Хр. Ботев, Съч. 1929, 22.
2. Само мн. Събир. Тленни останки. Дядо Моно отдавна не е между живите, а неговият единствен работник Тодор Гюбрето, .., бе загинал заедно с другите ятаци от селото. Сега костите му лежат до костите на Гергиновия баща. Ем. Манов, ДР, 484. Земята, в която сме видели най-напред бял свят и на която лежат костите на отците ни, трябва да бъде свята за нас. П. Р. Славейков, ПЧ, 75. Тук, от тая сега пуста, запустела крепост, под която личат още купчинки, купчинки гробове, пълни с руски святи за нас кости, аз, .., се спрях да се нагледам на хубавата южна равнина. Ил. Блъсков, СК, 57. Вчера ги зарових, скъпи кости / бащини, във мокра пръст, сред зима. Д. Габе, ЗП, 37. „Лазаре, синко, Лазаре, / гроба ти да са провали, / костта ти мира да нема.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 167. // Поет. Гроб на човек. Тъжи Руска и все плаче / над майчини кости. Ив. Вазов, Съч. IV, 84. Ний ще са бием!... Не можем си направи домове над костите на нашите бащи, майки, сестрици и братя пред очите на убийците. НБ, 1876, бр. 42, 163.
3. Само мн. Събир. Мощи на светец. Има там и ковчежчета с костите на миряни, донесени от градовете в тая отпочивалня — дето непрестанно гори кандилце пред образите. Ив. Вазов, Съч. XV, 76. Ако се разболееше някой, един от неговите хора отиваше до манастира Седем престола, .. Там имаше кости от някакви старозаветни великомъченици. Калугерите плакнеха тия кости и даваха водата на пратеника, за да я изпие болният. А. Каралийчев, НЗ, 123-124. Християните в Смирна, които са имали костите на мъченика Поликарпа, почитали са ги no-много от златото и от драгоценния бисер. З. Петров и др., ЧБ (превод), 14.
◊ Мъртва кост. Диал. Твърдо, подкожно мастно натрупване в резултат на запушване на мастните жлези. Слонова кост. 1. Ценен материал от бивните на слона на цвят бял, с жълтеникав оттенък, използван за изработване на украшения и други изделия. Европейски мореплаватели, .., се появили в Сенегал през XV в. Те изнасяли оттам подправки за ястия, слонова кост, каучук, златен пясък. Л. Мелнишки, С, 17. Петър Първи собственоръчно е изрязал един глобус от слонова кост. А. Каралийчев, ПД, 201. 2. Вид блажна безирена боя с присъщ за този материал цвят. Всички врати бяха боядисани слонова кост и цялата наредба променена. Ем. Станев, ИК III и IV, 395.
> Врана кост да те не носи някъде. Във 2 и 3 л. Диал. Никога да не отидеш някъде, това място да е недостъпно, проклето за тебе. — Пък друг път врана кост да те не носи в мой имот. Т. Харманджиев, КЕД, 189. Връзвам / вържа кост. Разг. Наедрявам, заяквам. Какво ли знае един „детишняр“ като Делчо. Ако загърмят и затрещят оръдията, току ще се подплаши и бегом назад. . Още е зелен, още кост не е вързал. . Кр. Григоров, ТГ, 39. Освен това, пращам по тях [малките агънца] и един-двама овчари повече, заедно с най-стария и опитен кехая, който е длъжен 40 дни .. деня, нощя да бди и да трепере над това още глупаво стадо, .., в това късо время да може да върже кост и мясо. Лет., 1869, 163-164. Гриза костите на някого. Разг. Говоря лошо, злобно, обикн. за покойник; злословя, одумвам. До кости<те>. Извънредно много, изцяло, съвсем. Валяло проливен дъжд, всичко било подгизнало от необикновената дори и за тук [Цариград] влага на тази дъждовна есен, .. Мокри до кости и кални до уши, българите пристигнали. Т. Жечев, БВ, 127. Дъждът не преставаше. Бяхме изсквасени до костите, но постоянствувахме, следвахме си пътя. Ив. Докторов, ЗД, 17. До <мозъка на> кости<те>. Разг. След същ. или прил. Извънредно много, до краен предел (за посочване на най-висока степен на някакво качество, обикн. лошо). Хаджи Ефтим, .., съединист до мозъка на костите, приимаше силно участие в успеха на народното дело и делеше общото безпокойствие. Ив. Вазов, Съч. XXV, 188. Пушкиновите Дон Жуан, Фауст, Моцарт и пр., са до мозъка на костите си чеда на своята родна почва. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 93. Каравелов бе един забележителен човек и честен дори до мозъка на своите кости. Заради това, той умря почти в бедност. Пряп., 1903, бр; 87, 3. Дяволска кост. Разг. Пренебр. Прозвище на жената. — Простият народ е определил с една само дума жената. Той я нарича: „Дяволска кост!“ Ив. Вазов, Съч. XXIV, 155. — Опропасти само човека! Поврага! Нали я казват: жената е дяволска кост.. Ив. Вазов, Съч. IX, 129. Едва ми кожата костите държи. Диал. Много съм отслабнал. Засяда ми / заседне ми като змийска (рибя, рибена) кост на гърлото. Разг. Създава ми големи неприятности; мъчи ме, пречи ми. — Разрешил ти [кметът], ама защо? Из носа ти ще ги изкара той тия дърва, човече. .. Държавни са, хей, като змийска кост на гърлото ти ще заседнат. М. Марчевски, ГБ, 60. — Дадено, Маринчо! Напиши заявление. Лично ще го занеса. Най-важният е мой човек. Чак толкова не сме приятели, но... Дадох му заявлението си. Но това вуйчово „но“ ми заседна като рибена кост на гърлото. ВН, 1960, бр. 2627. 4. Запъвам се / запъна се като рибя кост на гърло. Диал. Проявявам неразумна и излишна упоритост, упорито отказвам да отстъпя. И тъй дядото — т. е. бай Гето Палашев, отведнъж се запънал като рибя кост на гърло и рекъл:— Аз дъщеря си не пущам в чужда къща, без да е минала под венчило! Стр, 1960, бр. 727, 2. Кост ми е в гърло. Диал. Пречи ми, мъчи ме. Искаше да ми каже болката си, ама кост ѝ бе в гърлото. Не можа да продума, само заплака. Костите ти да окапят. Диал. Във 2 и 3 л. Да умреш. Провикна се цар Костадин: /— „Леле варе, темничаре, отворете тъмниците, / та фърлете малки Павел, / Павли кости да окапат.“ Нар. пес., СбВСтТ, 18. Намествам (наместям) / наместя костите на някого. Разг. Набивам, натупвам здравата някого. В Цветковата кръчма му казаха [на Белча], че кметът се заканва да му намести костите, заедно го е предал на бегълците. К. Петканов, МЗК, 165. Не оставям / оставя костите на някого на мира. Разг. Говоря лошо за покойник; злословя. — Той, баща ми, умрял. Какво се залавяш с него, да му не оставяш костите на мира! П. Тодоров, Събр. пр II, 238. Ни вест, ни кост от някого. Разг. Никакво известие, сведение. Настъпиха смутни дни и най-напред Панча грабнаха. Отведоха го към града и .. ни вест, ни кост до днес. Г. Караславов, Избр. съч. I, 95. Нямаше ни вест, ни кост от татко Костадин. Другите войници пишеха редовно. К. Момчилов, ЗК, 11. Минала една зима, втора се задала и тя превалила, а от Пенчо ни вест, ни кост. Сл. Караславов, ИИТХ, 62. Оставям / оставя (слагам / сложа) кости<те си>. Книж. 1. Самост. или някъде. Загивам в бой или в борба за осъществяване на някакъв идеал; жертвам живота си. Той си спомни за своите двама загинали братя и за всички, които сложиха кости по бойните полета. Д. Немиров, Др, 44. Трябва да признаваме за първи апостоли на свободата тия от нашите поборници, които оставиха мъченически своите кости по гори, полета и в незнайни пропасти. Ил. Блъсков, ДБ, 8. 2. Някъде. Умирам. Преди две години хвърлил котва в София, стар, болнав, и решил да остави тука кости. Ив. Вазов, Съч. IX, 128. — Седи си, мале, не оди, / недей си кости остави / по чужда земя Молдова! Нар. пес., СбНУ VI, 50. Жив ще да ида, тато, а не ща да дода, / в чужда земя кости ще йостава. Нар. пес., СбНУ XIV, 88. Отглеждам / отгледам стари кости. Книж. Доживявам до старост, живея много, имам дълъг живот. Хората, които знаят прекалено много, рядко отглеждат стари кости. Б. Райнов, НН, 297. <Само> кожа и кости. Разг. Извънредно слаб, мършав; измършавял. Толкова години не бяха се виждали, но Матей веднага го позна. — Къде ходиш, човече? Как се подреди тъй... Кожа и кости!... Важното е, че си прескочил трапа. Ив. Венков, ХКН, 100. Едва пристъпя, лицето му е без мускули, само кожа и кости — очевидно, холерата го е целунала. Л. Стоянов, X, 57. <Само> кожа и кости оставам / остана (ставам / стана). Разг. Извънредно много отслабвам физически; измършавявам. Върнала се [Пена Божилица] не върнала се в къщи и детето и заболяло, залиняло, да го видиш да го ожалиш, в три дни кожа и кости станало, живо да го оплачеш. К. Величков, ПССъч. I, 159. Стопих (ще стопя) костите някому. Диал. Премахнах някого, унищожих го (ще премахна някого, ще го унищожа). Ще събирам костите на някого някъде. Разг. Употребява се за израз на предупреждение, че някой е заплашван от смъртна опасност някъде. В това време една селянка се обади: — Добре го превързахте, ама като си идете, детето да му мисли! Пак ще го спипат и ще му събирате костите по участъците. Ем. Коралов, ДП, 128.