КО̀СТЕН1, -а, -о, мн. -и, прил. Който е изработен, направен от кост; кокален. Видяхме Елица, стъпила на мраморния камък отдясно на вратата, да реше с костен гребен косата си. А. Дончев, ВР, 26. Лекарят се спря, смъкна очилата си, запотени, в дебела костена рамка, избърса ги с кърпичка и отчаяно поклати глава. П. Михайлов, МП, 78. В торбичката имаше две къси костени лули. Гр. Угаров, ПСЗ, 40. Той бързо отметна ямурлука и в силяхлъка му лъснаха кестените чирени на два пищова. А. Христофоров, А, 331. Когато децата си меняват зъбите, за да са яки, детето, щом го [зъбчето] извади, хвърли го на покрива на къщата и вика: „врано, на ти костен зъб, дай ми железен!“ СбНУ VI, 92. Седнала ми е Драгана, / .., / в градинка на ладовинка, / под дърво, под маслинено, / на костен гергеф да шие. Нар. пес., СбВСтТ, 750.
◊ Костен порцелан. Вид порцелан, който съдържа 40% костна пепел, използван предимно за направа на художествени предмети. Съдовете от костен порцелан са фини и луксозни. Δ Костният порцелан е скъп материал. Костена жаба. Диал. Костенурка. Зажени се Рачо, Рачо челебия, / Рачо челебия, Рачо осмокрачо / .. / Калесал е Рачо китени сватове, / мухи и бръмвали и костени жаби. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 462. Спори му като костена жаба през угар. Погов., СбНУ XXXI, 147.
КО̀СТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до костите, който е свързан с костите. Последните изследвания показват, че динозаврите и други палеонтологични животни са боледували от артрит, ревматизъм и други костни и ставни заболявания, известни и днес. ВН, 1961, бр. 3108, 4. Както нормалната костна тъкан, така и туморите, произлезли от нея, могат да произвеждат костно вещество. Р. Райчев, НКД, 82-83. Фонтанелите, т. е. онези места от черепа, които се намират между отделните черепни кости, свързани с костни шевове, остават меки, невкостени чак до втората, даже третата година след раждането. ПН, 1934, кн. 3, 40. — Нали ви казах, че на времето бяха сгодени. Имаха се като мъж и жена.. Но тъкмо тогава тя се поболя. Тежка болест, костна, .. И той я заряза. Ив. Венков, ХКН, 56. Всичките кости на тялото са покрити с едно вещество, което ся нарича костна кожа, освен зъбите, които са покрити с едно кораво вещество, наречено зъбна глеч. ИЗ 1877, 46.
2. Който се добива чрез преработване на кости. Костен туткал. Костно брашно. Костна мас.
◊ Костен мозък. Вещество в костите на човека и гръбначните животни, което е най-активният източник на кръвообразуването. Червен костен мозък. Жълт костен мозък. Костна туберкулоза. Инфекция на човешкия (предимно в детска възраст) и животинския организъм, която се предава по кръвен път и поразява предимно гръбначния стълб и големите стави. В тази килия Принцип е заболял от костна туберкулоза в ръцете. Г. Караславов, Избр. съч. III, 174. Костни риби. Зоол. Подклас риби, който обхваща по-голямата част от рибите на земята и се характеризира с наличието на костен скелет и с голямо разнообразие в размерите, начина на живот, храненето и разпространението. Teleostomi. Костните риби имат най-много видове .. Те имат добре развит костен скелет и хрилни капаци. Люспите на тялото им са от костно вещество. Зоол. VII кл, 74-75. През триаса се появили и нови родове и видове влечуги .. Появили се костни риби и бозайници. Геол. IX кл, 156-157.
КО̀СТЕН м. Диал. Кестен. Кафян е шарът на костена, на опърженото кафе и на препечения хляб. П. Р. Славейков, ПЧ, 41. От растителното царство в плодовитите полета, между планините, дето има хубав климат, растат: .., костене, ябълки, сливи, праскви, тръндафел. К. Смирнов, З, 76. Я излези, моме, и яз да те видам, / .. / Още да ти простам, / рудето костени за рудото гърло. Нар. пес., СбБрМ, 412. „Коледе, коледе!“ — ке свикаат (..), и ке му даат едни колаци, а друзи — костене. Нар. прик., СбНУ I, 17. Костене ке варат и ке ядат вечерта. Нар. прик., СбНУ I, 17.