КО̀СТЕНИЦА ж. Диал. Костенурка; желва, костенуша. Костенурката (костеницата жаба) надникна из водата и като видя непознатия ѝ пълх, уплаши ся и пак ся шмугна във водата. Кр. Пишурка, К, 99. Най-младиа фърлил ябълката, и она паднала у едно блато. Он кво че праи? — Зел въдици, бъркал, бъркал, намерил костеница и че се ванча за костеницата. Нар. прик., СбНУ XLI, 440.