KО̀CTEHOB1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Костен1. И дале ѝ са [на Мавруда] костенов гергьов, / и дале ѝ са сребърна фурка. Нар. пес., СбНУ XIV, 58. Излезнала момината макя / да одари китени сватове: / кому дала копие костеново, / кому дала свилена кошуля — / Марку дала конче тригодишно. Нар. пес., СбНУ XLIV, 24.
KО̀CTEHOB2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Кестенов. И тъй, днес узнах, че листовете на костеновото дърво са твърде горчиви и на устата, и на сърцето. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 27. Я ходи си в гора зелена, / та си найди реса костенова / и си найди главня обгорена, / да напишеш вежди и мустаки. Н. Геров, РБЯ II, 402.